С нея ме срещна работата, преди близо 15 години. Аз капризнича за едни етикети, а тя ми отвръща - "Това няма как да стане" .. Аз питам - "Защо?!" .. Тя отговаря - " Ми щото, това няма как да стане!!!" ........Добре, ама ЗАЩОООО?!?!.... и кръстосахме шпаги....
Ден по-късно - втори рунд . При получаване на етикетите аз пак капризнича, но на колегите и..щото нея я няма, нали?!..и някак осъзнавайки, че те не са ми виновни казвам.."Извинявайте..аз просто искам да проверя всичко..еми..такава съм си " ... Те нехайно махават с ръка - " О, няма проблем..тя Мария ни предупреди " .... и аз вече бях награбила телефона крещейки .." Какво си им казала за мен бе, Мария?!?!?!?!"
После направихме заедно всички мои печатни и рекламни материали.. после аз казвах по телефона " Мария трябва ми плакат за изложението в Лас Вегас" Тя питаше - "Какъв ?! " Аз отговарях - " Това, какъв да е не е мой проблем , това е твой проблем ! " И след час имах на пощата си най-великолепния плакат..ама точно такъв, какъвто го искам...После..После...
И така до днес..... един работен дуел, превърнал се в 100 процентово доверие.
А бонбона ли?! Е! Бонбона е нейното малко копие, което вече, сигурна съм, ще и го върне тъпкано и заради мен !!!
Обичам те, Мария!!!
Няма коментари:
Не е разрешено публикуването на нови коментари.